Кои групи се засягат най-вече от хемофилия?

От хемофилия боледуват мъжете. Жените, които произхождат от брак с болен от хемофилия, предават на мъжкото потомство предразположение към това заболяване. Установено е, че дъщери на хемофилици показват известна наклонност към кървене.

Симптоми на хемофилия

Първите симптоми на заболяването започват да се проявяват след 2-3-годишна възраст. Кръвоизливите се предизвикват от най-незначителни травми, често пъти незабележими.

Кръвоизливите могат да бъдат подкожни, мускулни, ставни. Откритите рани кървят продължително време. Особено опасно е кръвотечението след изваждане на зъб.

Характерни за хемофилията са  кръвоизливите в ставите. Най-често се появяват кръвоизливи в коленните, лакътните и тазобедрените стави. С подуването на ставата се появява остра болка, която се дължи на разтягане на ставната капсула; същевременно се повишава температурата. Ако кръвоизливът не се разнесе, получава се деформация и анкилоза на засегнатата става.

Мускулните хематоми обикновено се разнасят, но ако не се разнесат, могат да предизвикат образуване на цикатрикси.

Рядко се наблюдават кръвоизливи от стомашно-чревния  тракт, бъбреците, мозъка.

При изследването на кръвта се установява, че числото на тромбоцитите е нормално, а времето на съсирването е удължено (повече от 2 часа).

Прогноза при хемофилия

Прогнозата по отношение на пълното оздравяване е неблагоприятна. Особено са опасни кръвоизливите в детската и юношеската възраст, като след 30-годишна възраст те намаляват по интензивност.

При кои възрастови групи се среща лимфаденозата?

Среща се в зрялата и по-напредналата възраст, като най-много заболявания има между 40-60 години. Мъжете боледуват по-често от жените.

Симптоми на лимфаденоза

Болните търсят лекаря най-често едва когато получат увеличения на лимфните възли. Едновременно с това те започват да се оплакват от напредваща обща слабост и отпадналост. Увеличението на лимфните възли е дифузно по цялото тяло, обаче неравномерно. При оглед се откриват големи пакети от увеличени лимфни възли на шията, в подмишничните и ингвиналните области. При палпация се установява, че консистенцията им е мека, те не са сраснали помежду си, нито пък с подлежащите тъкани.

Увеличават се и вътрешните лимфни възли - медиастинални, мезентериални и ретроперитонеални. Увеличените лимфни възли в средостението могат да се проявят със симптомите на медиастинален тумор. Уголемените лимфни възли в коремната кухина се опипват като неправилни плътни образувания. Понякога те могат да причинят притискане на вратната вена и да предизвикат появата на асцит.

Слезката е също така увеличена, но не в такъв размер, както при хроничната миелоза. Обикновено тя се напипва на 2-3 напречни пръста под ребрената дъга.

Протичане на лимфаденозата

Протичането на лимфаденозата е по-продължително от това, на миелозата. Чрез умело проведено лечение животът на болните може да се продължи до 6-8-10 години и повече.